Proverbs 1

Книгата съдържа сборник от притчи, принадлежащи на различни автори. Основният автор безспорно е Соломон (според 3 Царе 4:29-34), но са споменати също и „мъдрите“(22:17), приближените на Юдейския цар Езекия – книжовници (25:1), Агур, цар на Масса (30:1), и Лемуил – по-точно неговата майка (31:1). Според еврейското предание Соломон е писал своите притчи в помещенията на храма. Това е може би вярно само за известна част от написаното в книгата Притчи, но като цяло книгата е сглобена много по-късно по времето на Исайя (втората половина на VIII в. пр. Хр.) или най-вероятно след връщането на евреите от Вавилонския плен (около средата на VI в. пр. Хр.). По съдържанието си книгата принадлежи към назидателно-поучителната литература. Използвана е традиционната древна литературна форма – притча (евр. машал), което означава мъдрост, иносказание, позволяващо да се сравнят явленията във физическия свят с тези в духовния свят. Този начин на описание съответства на мъдростта и на околните на Израил народи, с която еврейските мъдреци са били добре запознати. Очевидно е, че Исус е обичал притчите (образни сравнения с примери от животинския и растителния свят) и много от Неговите проповеди са изказани във формата на притчи. В някои от новозаветните послания са използвани също цитати от книгата Притчи (Рим. 12:20 – Притчи 25:21).

УВОД

( 1:1—9:18 )

Притчите – мъдрост и поука

1 ^a Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 записани, за да познае някой мъдрост и поука,
за да разбере благоразумни думи,
3 ^b за да приеме поука за мъдро постъпване
в правда, правосъдие и справедливост,
4 ^c за да се даде остроумие на простите,
знание и разсъждение на младежа,
5 ^d за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър,
и за да достигне разумният здрави съвети,
6 ^e за да се разбират притча и иносказание,
изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 ^f Страхът от Господа е начало на ▼

▼ 1:7 Или: главна част от.

мъдростта;
но безумните презират мъдростта и поуката.

Съвет към младите хора

8 ^h Сине мой, слушай поуката на баща си
и не отхвърляй наставлението ▼

▼ 1:8 От евр. закона.

на майка си,
9 ^j защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти
и огърлица около шията ти.
10 ^k Сине мой, ако грешните те прилъгват,
не се съгласявай!
11 ^l Ако кажат: Ела с нас,
нека поставим засада за кръвопролитие,
нека причакаме без причина невинния,
12 ^m както адът нека ги погълнем живи,
даже съвършените, като онези, които слизат в рова,
13 ще намерим всякакъв скъпоценен имот,
ще напълним къщите си с плячка,
14 ще хвърлиш жребия си като един от нас,
една кесия ще имаме всички, –
15 ⁿ сине мой, не ходи на път с тях,
въздържай крака си от пътеката им,
16 ^o защото техните крака тичат към злото
и бързат да проливат кръв.
17 Защото напразно се разтяга мрежа
пред очите на каквато и да било птица.
18 И тези поставят засада против своята си кръв,
причакват собствения си живот.
19 ^p Такива са пътищата на всеки сребролюбец:
сребролюбието отнема живота на завладените от него.

Призивът на мъдростта

20 ^q Превъзходната мъдрост прогласява по улиците,
издига гласа си по площадите,
21 вика по главните места на пазарите,
при входовете на портите,
възвестява из града думите си:
22 Глупави, докога ще обичате глупостта?
Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си
и безумните ще мразят знанието?
23 ^r Обърнете се при изобличението ми.
Ето, аз ще излея духа си на вас,
ще ви направя да разберете словата ми.
24 ^s Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате,
понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,
25 ^t но отхвърлихте съвета ми
и не приехте изобличението ми –
26 ^u то и аз ще се смея на вашето бедствие,
ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 ^v когато ви нападне страхът – като опустошителна буря,
и бедствието ви се устреми като вихрушка,
когато скръб и мъка ви нападнат,
28 ^w тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря,
ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 ^x Понеже намразиха знанието
и не разбраха страха от Господа ,
30 ^y не приеха съвета ми
и презряха цялото ми изобличение,
31 ^z затова ще ядат от плодовете на своя си път
и ще се наситят от своите си измислици.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени
от собственото си отстъпване
и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.
33 ^aa А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност
и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.